Решението да заведем няколко чужденци на море в Поморие се появи заради желанието на част от нашата компания да почива там и никъде другаде. Може би не беше кой знае колко добра идея, но в крайна сметка всички изглеждаха доволни, особено след няколко посещения на Слънчев бряг и Бургас и най-вече на местната поморийска чалга дискотека, от която чужденците можеха да бъдат изведени само насила с насочено към главите им огнестрелно оръжие. Този вариант така и не го опитахме, но всичко друго удряше на камък и единственото, което ни оставаше, беше да ги оставим да се забавляват на воля. Като една бясна домакиня (не, че съм от Поморие), която умира гостите й да са доволни и изкарването им при нея да е по-добро от всяко друго, аз бях изключително щастлива от положителното отношение на гостите ни към Българското Черноморие и към поморийската чалга дискотека в частност.
Единственото, което до известна степен помрачи радостните ми мисли в тази посока, бяха приключенията на един от младежите по пътя му към и от китното морско градче. Тъй като той дойде впоследствие и си беше направил някакви свои планове, трябваше да пристигне в София, оттам да хване автобуса за Поморие и да цъфне в 5 и половина сутринта на местната автогара.
Понеже нямаше какво друго да правим, пък и на морето нямаш нужда от много сън, решихме единодушно да го изчакаме да пристигне и да го замъкнем в хотела. Преди това аз бях леко притеснена за него, защото долу-горе си представям какво се случва с невинен чужденец, пристигнал сам и попаднал в лапите на иначе услужливи български измамници. Беше предупреден да внимава с нелицензирани таксиметрови шофьори, да си хване такси от стоянката пред летището и други, но може ли човек да предвиди всичко.
Междувременно се получи SMS, че младежът бил глобен в автобуса от летището с цели 14 лева, но иначе бил добре и приближавал. Когато се видяхме, разказа цялата история. След нашите предупреждения, преценил, че няма какво да рискува с таксита и се натоварил на градския транспорт, от където чинно си купил билетче. Само че не го дупчил, защото явно нещо не е догледал и след цъфването на контрольорите естествено бил глобен като нередовен пътник. Другото, за което бил глобен била раницата му, за която трябвало също да дупчи билет. Само че доколкото проверих, багажът се таксува, само ако е с размери над 60/40/40. Раницата на младежа определено се вместваше в тези размери, но ходи доказвай. След като му прибрали парите контрольорите му пожелали приятен престой в България, жената се опитала да му вземе телефона (номера на телефона, не самия апарат), но той самоотвержено не го дал, замъкнал се до автогарата и оттам в Поморие.
След това започна да налага собствен стил в малката ни компания и да иска да вижда нови места, като дотолкова ми втръсна, че вече изобщо не го съжалявах за наложената глоба в автобуса. Някой може би ще каже – 14 лева нищо не са за някакъв си французин, бълха го е ухапала, но все пак остава леко неприятно чувство.
Престоят на Оливър започна зле, по средата си беше супер, но за съжаление завърши също толкова, ако не и по-зле.
На връщане отново пътувахме отделно, защото самолетът му излиташе в неделя, а ние се връщахме в София този ден и нямаше как да успее. Беше си взел билет за автобуса в 11 и половина и дойде с багажа си в ресторантчето, в което вечеряхме, с идеята да тръгне направо оттам.
Към 10 и половина се разрази небивала буря – много силен дъжд и почти ураганен вятър. За по-интересно спряха тока и никакви телефони не работеха. Притеснена за Оливър и възможността да изпусне автобуса, взех телефона на местните таксита и в момента, в който мрежата се оправи, се опитах да поръчам такси. Човекът ми каза, че ще се опита да дойде, но улиците били наводнени и можело и да не успее. При всички случаи обеща да се обади към 11 и нещо ако има проблем. Към 11 и 10 звънна, за да каже да не го чакаме.
Оливър, вече силно притеснен, си взе багажчето, сбогува се с хората на две на три и се юрна към автогарата. Желаещите да го изпратят не успяха да го догонят, защото той вече беше включил на друга предавка и само видели силуета му да се изгубва в посока, противоположна на посоката на автогарата.
Спасителният отряд, изпратен след него, не успя да го открие, защото явно така е тичал, че е развил доста висока скорост. Страдахме за него около 1 час, след което го оставихме на съдбата му, защото решихме, че или ще се обади или ще се появи или вече пътува към София.
На другия ден ни вест ни кост от Оливър, но се появи слух, че успял да си хване самолета. И чак на третия ден разбрахме какво точно се е случило.
Младежът тръгнал да търчи към автогарата, като объркал леко посоката. Само че за щастие успял някак си да стигне да хотела, в който бяхме отседнали и оттам да се ориентира накъде да отиде. Все пак не напразно беше ходил няколко пъти до Бургас и до Слънчев бряг. Взел на бегом разстоянието от хотела до центъра и вече целият мокър, знаел, че е близо. В този момент светкавица ударила дървото пред него и един клон минал на сантиметри от главата му. Оливър набързо благодарил на бога, че му се е разминало и отново търтил да бяга в посока към автогарата. Пристигнал там точно на време, за да се окаже, че автобусът закъснява. Вече поуспокоен младежът седнал да чака и опитвал да се изсуши. След около час на мястото пристигнали два автобуса. Оливър се натоварил на единия, но оттам му казали да отиде в другия, защото билетът му бил за него. Младежът послушно слязъл и се качил на втория. Междувременно първият потеглил и в този момент обяснили на французина, че всъщност билетът му е бил за първия автобус и ако иска да пристигне в София, трябва да плати още 25 лева. Младежът си платил, пристигнал в София на сутринта и след обяд си хванал самолета.
Никой не го пребил, не го ограбили до шушка, но кой знае защо повече не искал да идва в България.
И ако глобата в автобуса от летището може да бъде оправдана, въпреки че някои биха се възмутили ако трябва да я платят, вторият случай си е толкова явна измама на дребно, че чак смях да те напуши. И не е въпросът, че правим лошо впечатление на чужденците, че после ще обясняват колко тъпо е в страната ни. Въпросът е, че сместа от прекалено обгрижване и измами на дребно, от желание да покажем, че сме по-велики от тях, от гледане от високо на тъпите чужденци и балканските ни комплекси започва да мирише на втасало зеле и лучец и оставя неприятен вкус, не само за тях, но и за нас.
Усмивки! :)*
Усмивки и на теб и хубава вечер:-)*
09.09.2007 14:10
09.09.2007 15:29
Въпреки всичко ми харесва здравословната ти критика - това лято бях за малко на морето и ме порази съхранения балкантуристки тип обслужване. В София беше с класи по- добре, освен това никой не те гледа като портфейл с два крака:)
